Адам,
от скука в Рая, ходел все на лов.
Смилил се Бог, създал му Ева – като дивеч.
Поетите наричат този „лов” – Любов
и в стихове го превъзнасят – сиреч :
Ако Адам е с голо копие в ръка;
пред него Ева, (без листо!) събира гъбки –
„любов” превръща се в метафора – така,
че всеки свестен мъж го лазят тръпки.
И всеки свестен мъж сънува „лов”
Макар и Библията да не го предрича,
ако Адам, за този „лов” не е готов –
на Ева ябълката, слива да е – ще се втричи!
Защо тогава Бог е сътворил света,
ако без нас – останалото е баналност?
Е, затова, аз – Библията си чета
с добавка (за подправка) – кексуалност!.
Бой..Боев, 2015