автор: Rodenavlotos

Пристигаме в един планиран съвършено кошер-свят.
И си отиваме, докато слънцето все още свети.
И точно в този миг разпуква първи цвят
години чакащо дъжда пустинно цвете.

И всичко продължава своя звезден път,
непритеснено никак, че ни няма вече.
И нито тежките, разбиващи брега вълни ще спрат,
нито тропическия дъжд, валящ отречено...

Говори се – Вселената усеща в своя край
невидимия мах на пеперудата.
И някъде, сред влажните недра на своя рай
светът се е стаил да чака чудото

на ново раждане. А меси няма
за тръгващото на обратно неутрино.
Природата е свикнала да сваля шапка само
пред бъдещето си, а не пред миналото.