автор: Rodenavlotos

Търкулна се монетата на щастието ми и хоп - в морето.
А беше дребничка монета. И едничка.
Погледнах – в джоба на душата дупка свети.
Така полека лека са изтекли всички.

Не се научих да крепя подобно пълна делва щастието.
И как с конопени конци да кърпя дупките.
Едно поверие от памтивека властва –
с пари не можеш щастие да купиш.

И затова сега пристъпвам по земята, делва носейки
със вдигната глава. И даже свиркам си.
Освободена от иманета да пазя, боса.
Със трънено венче, наместо миртово.