автор: Rodenavlotos

Изсипвам сол във сутрешното си кафе.
Разбрала съм, когато ми е твърде сладко,
когато, в дреха от червено кадифе,
се плъзне първата ми глътка гладко,

денят до края непременно ще се развали.
Ще се обърнат полюсите на земята.
Ако ще ходя в планината, ще вали.
И някой ще си тръгне от душата ми...

Не непременно в този ред или мащаб,
но нещо винаги ще сложи на колЕне
най-сладките ми удоволствия. Не ща.
Дори кафето сутрин пия си солено.