автор: bebvragalowski

На прага сме, в очакване на нещо ново,
от дълъг път се връщаме малцина…
Домът е тих, с тъга приел ни е отново,
изстиват чашите, тежат като олово,
пред портите на новата година!!!

А тя усмихната ми маха, пъстрокрила,
на къдрите с венец от минзухари…
Единствен миг от моя свят е уловила,
и в топлите си шепи, вдъхвайки му сила,
превързала е раните ми стари!!!

Не я познавам, но пък утре тя пристига,
със чартър спешен, нейде от безкрая…
В ръцете си ще стиска непозната книга,
до нея ще припява пойна чучулига,
а кой съм аз … ще трябва да позная!!!