автор: apostola

Живях, болях и...си отивам.
Със вас се радвах на света.
Кълбо от спомените свивам
и скръб в очите ви чета.

Вървях, подтичвах и не спирах,
но твърдо бях във своя път.
В съня си често аз умирах
и се изправях сам на съд.

Годините- вълни послещах,
смутители на моя бряг.
На пясъка със тях се срещах
във киша, жега и във сняг.

До глезен в пясъка потъвах,
отбивах вятъра свиреп.
Във камъни до кръв се спъвах
и правех чувствата на дреп...

Но никога не се предавах,
на никого не сложих крак.
Каквото имах го раздавах,
не сгазих къщния си праг.