автор: salwia

Когато се уморя
от всички мои лоши дни-
ще поканя добрите.
Ще намеря повод.
Ще облека нова дреха,
ще разсмея лицето си
и ще ги чакам.
Мислите ми и те
ще бъдат празнични.
Само тъничкият ми мнителен страх
да не се опита да разроши
нагласените им коси,
или да наддума вярата ми...
Но...няма да залостя вратата.
Все ще дойдат.
Може би,когато не се оглеждам
за агнешки и вълчи кожи,
а тихо разговарям
и имам какво да кажа
дори и на най-краткия ми ден...