автор: AngelLaura

РАВНОСМЕТКА
2014

Опитах се да обяздя дървения кон. Див и буен, като една част от моето същество. Живеех с надеждата, че с неговата помощ ще замина напред в живота си. Действителността обаче се оказа друга - от гърба
му се намерих под копитата му.
Но насинена от безбройните ритници, докато лекувах раните си и ги броях, научих това:
- научих, че трябва да се откажа от мечтите си;
- научих, че след всеки застой правя по една-две по-големи крачки и после пак се връщам в изходна позиция;
- научих, че авторитета ми на майка е нищо за детето ми, ако не съм просто негов равностоен приятел;
- научих, че не винаги когато давам ми се връща, напротив - взема ми се още повече;
- научих, че мога да имам някого до себе си, без той да е до мен физически;
- научих, че през всичкото време, в което се учих на търпение, не съм научила нищо;
- научих, че преди да разбера колко самота има в мен, не знаех, че съм самотна;
- научих, че няма смисъл да показвам на някой, който е обзет от омраза и озлобление, че греши;
- научих, че желанието ми за добро отношение и разбирателство със страдащ човек ще ми донесе само проблеми и болка;
- научих, че печеля повече, когато просто стоя и чакам някой друг да направи грешка;
- научих, че приятелите са до мен, после изчезват и пак се връщат, защото приятелството понякога е по-силно и от роднинските връзки;
- научих, че отношенията ми с мъжете-приятели трудно могат да останат само приятелски, без някой да бъде наранен;
- научих, че не мога да се науча да оценявам малкото, което получавам като подарък от съдбата;
- научих, че колкото и да се опитвам да потискам недоволството си, то винаги взема връх;
- научих, че не съм сама в борбата, която водя;
- научих, че страха не е толкова страшен, колкото ми е изглеждал;
- научих, че след всяко изпитание Вселената дава оценка;
- научих, че всичко, което научих е нищо в сравнение с това, което още имам да уча;
- научих, че не обяздила, а носеща дървения кон на гърба си съм стигнала много по-напред и близо до хоризонта.