автор: apostola

Така е било, Боже! Всичко е със време.
Никак не е трудно да го разбереме.
Болката е всъщност вътрешно кървене.
Пътят пък ни свършва винаги с вървене.
Полета ни само с полет се завършва.
Работа обаче с работа се свършва.
Хляба за да стане, вАди го навреме.
Язденето може да е и без стреме.
Всяка капка- пролет в себе си покрива.
Слънцето от срам зад облаци се скрива.
Шарен е живота- в него сме играчка.
Няколкото стъпки правят те и крачка.
Любовта ни- с обич винаги издържа.
Живото огнище с огън се подържа.
Винаги- за робството- се пита роба.
Всеки път последен свършва той ди гроба...