автор: Rodenavlotos

Когато нежността ми дойде в повече, ще я предложа.
Когато самотата дойде в повече, ще я харижа.
Със риск на някого деня да разтревожа.
И някого да натоваря с мои грижи.

Но любовта, не е ли тя нахлуване във нечий чужд мир?
На някой, капсуловал цялата Вселена в себе си.
И ето, идва пришълец и казва:”Нужен си ми”,
и: „Ти си моята единствена потребност”.

Потръпва изненадана Вселената от този нежен взлом,
във колапс свита - да даде отпор на „новата”.
Но друг владее вече подстъпите в този дом.
И се затваря в себе си Вселената отново,

но вече криеща в утробата зародиша на нов живот.
Животът се възпроизвежда чрез отричане
на себе си, когато се изчерпи квотата му.
А утре?..Утре ще е късно да обичаме.