автор: Radost-ina

Когато сбъднах Твойто Рождество
в душата си, у нея свещ засвети
и фино очерта с лечебен восък
пътека към най-хубавото цвете.

Видях във натежали облаци
стремежа да отмият тиня блатна.
Водата във реките се затопли,
а птиците зашепнаха понятно.
Престанах да усещам самотата,
която ме намята с черен креп,
защото тя е само имитатор
на болката от този свят нелеп.
Превърнаха се клони в капиляри,
тревици - в стар будилник със звънчета...
И аз признах, че искрено Ти вярвам.
А Ти
ми върна
порива отнет.


Радостина Драгоева