автор: daro

Разкажи ми приказка за мускетари...
„Мускетарите са мъртви“.
Ами, за барони и дарони,
и другите измислени герои?
...
Тишината му прокапа.
Настана страшно Ватерло
и покри земята му с кости.
Единак, предаде се без бой.
Дочувах как се късат струни
на вечерната виола.
Слушах философия на чело
изпълнена с девета нота – Ра!

„През далекогледа на мускета
погледни към слънцето
и се остави
на поразяващата му зеница.
Мускетарите са мъртви...
Космическият романтизъм
опъва тетива на аватари.
Времето създава своите герои.
Началото и края винаги пристигат –
понякога с каляски,
понякога на катафалки“.

Човекът е осъден на сълзи...

Но душата нека да се радва!
Нека тя
не си отива.
Нека бъде
повече от гост...

~~~~~~~~~
*Робърт Пърсиг