автор: Rodenavlotos

Как свличаш – дреха от коприва, болката ми
и аз оставам по едната гола радост,
дълбоко осъзнала колко си
внезапен указ за помилване от кладата,

минути преди пламъците да ме сграбчат
и бавно да изтлея като бъдник.
Последна обич – нафората врабчова.
И прошка от свещеник за осъден.

Навярно може някога и да се случи -
да прокопае някой отвор до душата ти
в килия, с тежък катинар заключена,
но трябва Господ да ти е слушател,

когато на разсъмване се молиш
в една едничка нощ в годината.
Веднъж в живота ти да бъде Коледа
и да не те остави да загинеш.