автор: Rodenavlotos

Страхът не е отвънка – в костите ми е.
И в мислите. Обсебва тихичко.
Един коварен и невидим гостенин.
Но не подбира. Взема всичко-

от четката и пастата за зъби в банята
до всяка жива клетка в тялото.
И фактът, че е нежелан и непоканен,
не пречи да ме подчини изцяло.

Като змия от ляво под гърдата свил се е
и суче тихомълком млякото й,
изцеждайки полека силите ми.
Страхът – домашния халат навлякъл

и позволил си да обуе чехлите ми,
в завивките ми през нощта пролазил,
и дрънкащ със стоманени доспехи
под предлог, че от самота ме пази...

Но всичкото това е вътре в мен. Отгоре
прикривам белезите от страха виновно,
за да не почнат да говорят хората,
че Змей Горянин имам за любовник.