автор: ole72

Умората ми е лилава
и мълчалива Одисея,
една объркана държава,
но съм царица само в нея.

Обича ме, но прекалено,
разбира ме, но на обратно,
играе си на мойта сцена
все нейни роли многократно.

От чувства нищо не разбира
и сменя им боите смело,
и вае глас, но с чужда лира,
и меси се във всяко дело.

А отърваване не виждам,
че тя си сви гнездо в сърцето
и в нова форма ме съзижда,
и аз не плача, за което.

Но гняв подпочвен се събуди
и яростно я предизвика,
сега единствено се чудя:
кой матадор е, кой е бика.