автор: omega

Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!...
"Тиха победа", Д. Дебелянов


Овързан с предразсъдъци - въжета,
към себе си аз не откривам път,
потискам всеки вопъл на сърцето
и чувствата заставям да мълчат.

Смутен и плах, разминал се с живота,
без смисъл го пилея ден за ден
и никому не вярвам аз, защото
отдавна мъртва вярата е в мен.

И трябва винаги да се прикривам,
студен да бъда, властен и суров,
да галя, ако искам да убивам,
и да убивам, чезнещ от любов.

Но ден ще дойде - маската вонеща
ще хвърля аз от своето лице
и ще прелея свойта кръв гореща
поне в едно, поне в едно сърце.

Това да правя аз, в което вярвам,
това да бъда аз, което съм -
пък нека зной земята да обжарва,
пък нека я разтърсва грозен гръм!

О, стига сълзи, стонове и драми,
ръката ми жадува остър меч,
щит тежък - крехкото ми рамо,
душата плаха - безпощадна сеч!

И в тая сеч, безмилостна и дива,
сред звек железен, писъци и кръв,
приведен над разрошената грива
на моя кон, ще бъда в боя пръв.

А в утрото, сред труповете топли,
изправен, с вдигната високо длан,
ще поздравя, сред стонове и вопли,
деня новороден, във кръв облян.

И аленото слънце ще ми свети,
ще озарява новия ми път,
на който в края чакат боговете -
духа ми - възкресен - да приютят.