автор: divcviat

Мраз
сковава
устните
ми.
Шепна
името ти,
беззащитен
и
питам се...

...къде е
смисълът
на
дните ни.

Живя ли
ти,
живях
ли
аз,

...така
далечна
е страстта,
и радостта.

Сега
си-
Буря,
а

аз съм
вятър стар,
разрошвам
лекичко
на
птиците
крилата

на
кой,
да
кажа...

Липсваш
ми...

Къде си
моя
светлина
ти,

знаеш
и в оня мраз
изпращам
ти
целувки...