Във твоя лунен кратер
сред Черната материя
се вряза моята комета
и ти изпълни космическата тишина
със вопли и стенания.
През жадний взор на
моя Хъбъл съзрях
неутронните ти блясъци
и квазарните ти ерупции
изпълниха нощта.
Вечерната Венера ти си,
а аз пък Юпитер
и в Съединение отпиваме
на другия от лавните потоци.
С надигащите гейзери
от вулканичната ми мощ
изпръсквам купове звезди
и Млечен път проправят те
към нашите души.
За да ни е светло
сред космическата пустош
и да се родят новите Слънца
на Бъдното.