автор: apostola

От извора реката си потегля
по своя дълъг и неравен път.
И свойта речна сила си претегля
водите й по пътя да не спрат.

И гони устието си далечно
да се разлее с бавни крачки там.
И да се влее във морето вечно-
да се целуне с него и без срам.

И устните си сладки да залепи
в солените уста на туй море.
С очите си- отдавна вече слепи,
във неговото дъно да се взре.

В жадувана прегръдка да се слеят
и да потънат в морски ширини.
А рибите от радост да запеят
под плясъка на белите вълни.