| Аз съм никоя. Кой си ти?
И ти ли си никой?
Тогава сме двама – но не казвай,
ще ни прогонят, да знаеш!
Колко скучно е да си някой!
Общоприето, като жабок,
който се перчи пред цялото блато
вдигайки шум до възбог!
Emily Dickinson
Part one: Life – XXVII
I’m nobody! Who are you?
Are you nobody, too?
Then there’s a pair of us – don’t tell!
They’d banish us, you know.
How dreary to be somebody!
How public, like a frog
To tell your name the lifelong day
To an admiring bog!
Публикувано от alfa_c на 10.12.2014 @ 20:46:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Емили Дикинсон - XXVII" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Емили Дикинсон - XXVII от daro на 11.12.2014 @ 13:02:43 (Профил | Изпрати бележка) | не разбирам английски, но предпочитам "двама сме" или "тогава
сме двама", защото еднаквостта още не е предпоставка за "двойка"
...между "мрачно, страшно, публично, скучно" намирам съществени
разлики на субективно възприятие, и затова аз си избирам - скучно,
защото по-скучно от това, да си крякаш името пред мнозинството,
е само това - да си част от възхитеното блато :)
(.) |
Re: Емили Дикинсон - XXVII от IGeorgieva на 11.12.2014 @ 09:50:00 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за хубавия превод на този стойностен стих!
:) |
Re: Емили Дикинсон - XXVII от Marta на 11.12.2014 @ 08:32:40 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Като си никой може да си всеки и всичко - вятър, слънце и дъжд, мъгла и перо от птица, звезда и камък, река и дим, дърво и трева, а виж Някой ако си - тежко ти...Много ми хареса това "общоприето", благодаря от името на общонеприетите:))
Чудесно е, че има толкова варианти на превода, говори за богатство, за голяма поезия и добри преводачи, които непременно превеждат като оставят следата, себе си в превода.
Поздрави, Живе! Успех ти желая и тук да дойдеш с лимъришка книжка ей!:) |
Re: Емили Дикинсон - XXVII от Rodenavlotos на 11.12.2014 @ 08:04:54 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепната Емили! Усещам се преродена в нея, някак. Толкова ми е близко това, което тя изповядва. Поздрави за чудесния превод и най- вече - за чудесния стих, мила Живе! |
Re: Емили Дикинсон - XXVII от mariposasenelalma на 10.12.2014 @ 23:27:35 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотен е преводът, Зеб, както и на Корлеоне. Но по-важно е посланието, което
предаваш, избирайки този чудесен стих!
Поздрав! |
Re: Емили Дикинсон - XXVII от mamontovo_dyrvo на 12.12.2014 @ 00:55:04 (Профил | Изпрати бележка) | Всичко твое харесвам! |
Re: Емили Дикинсон - XXVII от Milvushina на 25.02.2015 @ 20:05:31 (Профил | Изпрати бележка) | Колко е трудна Емили Дикинсън. Казва елегантни неща много просто, а като вече си намерил точните думи, как да ги намериш отново.
Отдавна исках да ти го кажа. :)
Малко съм изненадана от избора на думата "общоприето". На мен ми се струва, че под хората го правят, защото обичат да занимават другите със себе си, а не защото им се налага. :) Така мисля аз, но аз съм никой. :) |
| |