автор: weliw

Културата на министъра, културата на председателя на комисията по култура и медии...мнооого думи се изговориха, много закани се чуха. Хубаво е, че дейците на културата се поразмърдаха. Хубаво е! Има надежда за някакво добро начало.
Но, питам се, как би се чувствал и как би работил един наистина извисен и отговорен човек, милеещ за културата на обществото и за почвата за развитие на културата като цяло? Как? Мислите ли, че е възможно да се прокара и осъществи една дори качествена и полезна идея в така създадения биотоп, там горе, където се работи за организирането на тези неща? Една птичка пролет не прави, пък била тя и с Калашник! Ще му заврат дулото там... на птичката и айде със здраве, като знае да кряка. Не ми е присъщо пораженческото мислене, но стараейки се да мисля стигам до тези мисли.

Както и да го гледаме селянията и битовизма са ни обсебили тотално, барабар с културата ни. Хубаво ни е да казваме „до там ни докараха” и хич не ни е хубаво да се сещаме, че не без нашето участие или безучастност това се случи. Харесваме си ги такива, щото били като нас. Народни хора. Нали? Човек вижда толкова, колкото знае. Как да види различното! Това, което би му помогнало и той да дръпне напред и нагоре. Не! Ще си кютаме тук, на нашето си място, щото го познаваме и щот си е нашто. Ами той като е като теб, аланкоолу, как ще ти даде посока на развитие и прогрес! Ще си джавакате в същата кал, ама вашата си. И отгоре на всичкото ти ще му и плащаш за това. И то здраво, че той е нуждаещ се.

Из основи трябва да се разбутат сегашните ни подредби. Страшничко е, но с общи усилия се добутахме до тук. Ако искаме нещо по-различно де. Иначе не пречи да си говорим и да се правим на социално отговорни. Е, работата като опре до джоба и портфейла ни мислите ни придобиват други измерения. Ама все пак за селянията и битовизма ми беше думата. Не знам защо така се получи, но те са пътеводната ни светлина – и у дома, и в министерствата, че и в културните институции.

Разбира се, надявам се на раздвижване на тези групи от личности, които не се стискат така здраво за джоба и тенджерата, но борбата няма да е лека.

Всяка една силна държава, в най- силните си периоди е оставила бележити творби и творци, проверени във времето след тях. Държава и то силна – дай Боже да ни се случи! М?