автор: Drugiyat

Ти се катериш по звездите
преплувал залеза на светлината,
понесен от прибоя на вълните
достигаш залата на тишината.

Преминал сетните ограничения
проникваш в мариански глъбини
и те отвличат океанските течения
от предопределения и бъднини.

И коленичил в стъпките на красотата
усещаш пулса в уморения гръбнак -
антена върху билото на самотата
и на несбъднатото непреходен знак.