автор: apostola

Стопяван от жега, за тебе студувам.
Във нощите дълги, за тебе будувам.
Удавен във мъка, за тебе жадувам.
Нахранен с надежда, за тебе гладувам.
В душата ми тиха и вятърът вее.
В зелена палитра листото й зрее.
В сърцето ми нежно любов ще се лее.
И в тъмното вечер свещта ще светлее.

Уж думи нахвърлям, а рими редувам.
Във късните нощи със теб се лекувам
и искам- неискам по теб боледувам.
Пред прага телесен душата събувам.

С любов, като тебе, не се и сбогувам.
Със нрав непокорен, а цял ти робувам.