Главата вече- бяла.Годините- камара.
Лицето- посивяло.И старост ме подкара.
И дните пожълтяват, а вечерите- тежки.
Снагата ми слабее. Подтискат ме болежки.
Сърцето ми се спъва. Душата се опъва.
Меракът ми обаче на две не се прегъва.
Меракът да живея и новото да виждам.
Над страта ограда и нова да иззиждам.
На днити ми нататък и края да дочаквам,
че имам още сили радост да очаквам...