автор: sineva

Ако в центъра
на нещото
се бе родила роза -
древно цвете,
поливано през вековете

от всичките
поети - градинари,
и на влюбени ръце
украса...
То тази роза
с нейното ухание
би спирала шумът
на ветровете,
замлъквал би ромонът
на поточе -
изпаднало във унес,
вълните ще забравят
да целунат пясъка,
а небето ще се наклони
по близо до земята,
да се накичи с аромати.

В ръцете си
държа живо цвете -
една красива
червена роза.

Веска Георгиева