автор: Geo

Помежду тези четири стени
(на тъмно не чак толкова отблъскващи)
спомените са като игли
с които слагам пиърсинга на душата си
студено съска климатик
и синкав хлад полазва всичко
във въздуха тежи
мястото на нечие отсъствие
лампата виси като бесило
от черно корабно въже
забравен ръжен с остро жило
в нищото боде
тъпата тъга се мята по стените
с котешкото си око намига
и без значение колко силно ритам
ноктите И ме раздират
хронометърът на старата чешма покапва
в минути и секунди времето насича
мрачно и умислено е зяпнал ъгълът
от дъното на себе си аз викам!

И късам гласните си струни,
но никой няма да ме чуе...