автор: weliw

Игри на късмета...В пунктовете на игрите на късмета преобладават изпаднали от ежедневието си личности,убедени в това,че ако уловят голямата печалба ще го ударят на живот. Ще си живеят! Това в повечето случаи означава:да пием,да ядем и да се веселим с приятели. А при наличието на голямата печалба в джоба приятелите ни са в кърпа вързани. Нещастни,окаяни рожби на майка България.
Нещастието е мно-ого дълбоко вкоренено в душите по нашите земи. Тогава, обаче,с късмета в джоба или в банката, вече няма да сме нещастни. Не-е, няма! Какъвто и проблем да възникне - парите са на лице! - разрешават го. Да, за съжаление. Беднякът е убеден, че щастието и успехът са гарантирани, при положение, че не е бедняк. А-ха-а! Всичко можело да се купи с пари у нас. Може я! Целият цивилизован свят го научи вече. Диплома, шофьорска книжка, съдебно дело, свобода от пандиза, безнаказаност за престъпления, служебен пост...Земята на неограничените възможности. Тука ги стигнахме американците, че и задминахме дори.

Живеем си като в Лас Вегас. На късмет. Цял живот. На късмет от заплата до заплата. Били сме връзвали двата края. Аз не успявам. Не знам как става това. Просто от едната ми заплата до следващата въжето се къса, няма как да се върже.

На късмет живее една моя съседка, която преди година съпругът и я намушка с нож. На пет места точно. Беше загубила една трета от кръвта си. Но има’ късмет. Жива е. Без далак, но е жива. Та сега живее на късмет отново с него, щото възбраната да не я доближава в продължение на една година изтече. А разводът им още се мотае някъде из съдилищата. И той с пълното си юридическо право се върна да си живее у дома. Конфликтът им се състои в това, че съпругът желае да продаде семейния апартамент, щото много му се пие, а пенсията не му достига и за храна дори, а тя не желае, щото се нуждае от покрив. Този път не му проработи късметът на човека, щото жената взе че оживя. Но не се е отказал. Това, че тя донесе всичките си ножове и вилици в дома ми едва ли ще го възпре. Абе късмет!

Късметлии сме си. На късмет да не ни редуцират работното място, на късмет да ни стигне горивото в автомобила до крайната дестинация, на късмет да успеем да си платим сметките...всеки си знае неговия си късмет. Най са ни късметлии пенсионерите. Те пък най-се нуждаят от късмета си. Да не падаме духом, приятели! И ние ще се пенсионираме! Ако имаме късмет!