автор: melange

Пак ли бързаш, лято тънкостенно?
Есента раздипля в мен тъга.
Дните ми напредват неотменно -
тръгнаха си толкова лета...

Мисля, че е време да поискам
ден за себе си - да имам цял.
Вечер пиша. Пътища измислям.
Куфарът с мечти е натежал.

Днеска тръгвам. Чакай ме на Корфу-
остров с изумрудена вода.
Ще ме носят приливите морски,
рибните пасажи ще броя.

После ще те гоня през морето.
С ферибот в Италия ще спра.
Знам, че в аромата на кафето
твоя мирис пак ще доловя.

Искам да ме чакаш в Барселона.
Кой не е мечтал за този град?
После в Гибралтар ще те догоня,
с дъх на Атлантик и благодат.

Искам да мечтая и сънувам
в Африка сред топлия безкрай.
Спирам в Казабланка – да зимувам
с фреш от нар и марокански чай.

Ще се върна, лято тънкостенно,
щом на Варна стоплиш пак брега.
Дните ми прелитат неотменно.
Колкото са – нека са в лета.