автор: apostola

Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон- от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.

С кръвта сърцето се задавя
и къса вените в плътта ни.
Стократно пулса се забавя
и слага стоп-а на страстта ни.

Душата- хваната на тясно,
напуска своята обител
и със съзнанието ясно
превръща се в небесен зрител.

И вижда тялото отвънка,
като безжизнена коруба
билА до днес и нейна спънка
в житейската си кожа груба.