От ноември няма и следа,
есента дойде и си отива.
Ситен сняг прозорците завива,
сякаш за да скрие вечерта.
Късно е.Следобедът опря
мрачния си поглед на комина.
Влюбен е в настъпващата зима,
но не и говори за това.
Само шум от стъпкани листа -
пустотата времето събира.
Есента отново си отива,
от ноември няма и следа.