автор: resco

Здравей Самота! Чаках те, ела!
Аз избрах те за своя жена,
за това не се свени, а ела
и ме погледни в очи сега.

Виждаш ли колко тъга в себе си тая?
Усещаш ли болката от която треперя?
Какво? На лицето ми усмивка не видя
и притесни се от това? Спокойно Самота!

Ела да ти разкажа за себе си сега.
Аз съм този който те избра
и не съжалявам за това,
и избора си не ще променя.

Чуй ме Самота! И аз обичах, и мен ме боля.
И аз тръпнех от копнеж, и мъка ме заля.
И аз мечтаех за семейство и жена,
а оказа се измамна лъжа.

Чуй ме Самота! Исках спокойно да живея!
Исках редом с приятели вечер да се смея!
Исках да усещам до себе си топлина,
а останах само с теб – Самота!

Чуй ме Самота! Боли ме, че живота с мен се подигра!
Боли ме, че с ранима съм душа!
Боли ме, че вярвам в идеали и чудеса!
Боли ме, че надявам се все още да я намеря – Любовта!

Чуй ме Самота! Чуй! Как се живее така?
Как се обича щом засипват те с тъга?
Как се преодолява цялата тълпа,
която не вярва в идеала и любовта?

Чуй ме Самота! Не плачи сега!
Още нищо не си чула, Самота!
Не знаеш как се заспива вечер в тишина!
Не знаеш как се събужда сутрин в студенина!

Чуй ме Самота! Аз сам избрах си тази съдба!
Не обвинявам нито една, която със сърцето ми се подигра!
Аз сам избрах да живея с теб – САМОТА,
защото не мога и не искам да се променя!

Чуй ме Самота и погледни очите ми сега!
Ела! На сърцето ми положи неуверена ръка
и усети моята искрена молба:
„С мен бъди от сега до края на света!”

Моля те не плачи Самота! Само кажи – „ДА!”
Аз съм такъв, че не мога с друга да продължа!
Не мога нова рана в сърцето си да понеса!
Не искам друга с любовта си да нараня!

Само с теб искам да съм от сега – МОЯ САМОТА!
Теб избирам аз и към небето отправям своя глас,
за да ни венчае Бог под лунна светлина,
а теб в рокля от звезди да облека.

Благодаря ти Самота, че каза „ДА”!
Теб ще даря с цялата си любов сега.
С теб ще заспивам вечер и ще се събуждам на сутринта.
Ех-х-х Самота! Щастлива ли си с мен сега?