автор: apostola

Разбрахме се, че срещата е в десет
във близкото за нас кафе квартално.
И даже днес дори да ме абесят,
аз пак ще съм в кафето триумфално.
Отидох първи, както си е редно.
Запазих маса в ъгъла с поръчка:
за мене далго, а за нея средно.
Но нещо сякаш вътре в мен се сръчка...

Но стана десет. Бие ми сърцето.
Кутията извадих да запуша.
ЗалЕпих на витрината лицето
и стори ми се вънка, че е суша.

А времето минава- тя не идва.
Изпуших вече няколко цигари.
Един комшия леко ми намигва,
а мене май инфаркт ще ме удари.

Изстина ми кафето безвъзвратно.
Остана то сега и непоето.
Сърцето ми обърна се обратно.
И то изстина!Сякаш бе кафето...