автор: Keri

В живота си всеки човек има и добри, и лоши моменти. Всички забелязваме, че те като че ли се редуват, но в повечето случаи си казваме: "Колко кратко беше щастието и колко дълго се чувствам като паднал в пропаст, крещейки без никой да ме чува."
В живота си всеки човек има и добри, и лоши моменти. Всички забелязваме, че те като че ли се редуват, но в повечето случаи си казваме: "Колко кратко беше щастието и колко дълго се чувствам като паднал в пропаст, крещейки без никой да ме чува." Защо се получава така? Отговорът е съвсем прост, но малцина са тези, които се замислят над него: "Когато сме щастливи, времето сякаш лети, а иначе минутите изглеждат като часове.
В нещастието си човек е склонен към затваряне в себе си и самосъжаление. Най - лошото е, че чувствата и настроенията ни слагат своя отпечатък на погледа ни върху света. И тогава всичко изглежда сиво и мрачно. Нещата, които преди ден са изглеждали смешни сега будят мъчителни мисли. В този момент ни се иска да избягаме. Но къде? Няма значение, важното е колкото се може по - далеч. И ако в този момент си зададем въпроса: "От какво всъщност бягам?", идва най - страшната част, защото отговорът излиза на повърхността на съзнанието ни, а той определено не е приятен. Да, искаме да избягаме от самите себе си. Това, обаче, не може да стане, независимо колко много ни се иска.
В такива случаи не знам какво правят другите, но аз сериозно се замислям над един въпрос: "Има ли смисъл всичко това?". Веднага нещо в мен започва да крещи: "Не, разбира се!". И този глас, тъй сигурен в себе си, ме навежда на мисълта, че хората трябва да се научат да се изправят пред проблемите си, а не да им обръщат гръб и да се самосъжаляват. В това няма никакъв смисъл. Проблемите няма да се решат от само себе си. Единственото, което се постига като се опитваме да си втълпим, че проблем всъщност няма, е едно затормозяване и вероятно нервна криза. Ако поне 40% от хората мислят и правят като мен, т.е. не бягат от въпроса, а се опитват да намерят решение, ще съм много щастлива, но това, както показват собствените ми наблюдения не е така. Бих искала да поразсъждават върху една мисъл на Софокъл: "Нещо дириш ли, намираш го, нехаеш ли убягва ти." Според мен всичко е до самовнушение. От както се помня майка ми все ми повтаря, че трябва сама да си решавам проблемите, пък и аз като разбрах, че е така също започнах. А когато го приложих, видях, че е много по - лесно и се чувствам много по - добре.
Някои може би ще подкрепят цар Едип в изказването "Сладко е да не съзнаваш своето нещастие.", но те обръщат внимание само на тези думи, а те сами по себе си, за мен, означават отново бягство, макар и малко по - различно, но много по - опасно. Помислете само, ако не разбирахте нещастието си, щяхте да живеете в един свой, макар по - добър и хубав, все пак измислен свят и когато го осъзнаете, навярно ще страдате много повече.
В крайна сметка всеки има право на собствен избор и аз нямам право да натрапвам мнението и съветите си. Но ако все пак помислите и се вслушате в тях, няма да сбъркате. Знам го от личен опит.