Дори да гърми и светът да е гузен,
и аз да съм даже една запетайка,
в деня ми набъбнал, в деня ми конфузен
ще карам по пътя аз таз таратайка-
живота обрулен с износени гуми;
с волан изкривен и с купе отесняло;
по пътя неравен затрупан от шуми;
с двигател задръстен, с делко посиняло...
Със гръм и със трясък ще карам нататък,
додето живота остане без гуми,
а аз ще съм вече забравен остатък
без глас и без говор в замръзнали думи...