Тя е винаги до мен,
когато те няма!
Студ осланя листата
и те окапват,
а силен вятър ги разпилява
на земята!
Мъгла скрива слънцето!
Небето се превръща във облак
и навсякъде вали!
Тъгата е винаги до мен,
когато те няма
и есен от пръстите й сълзи!