автор: apostola

Сега съм връх изправен в равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.

И в тази моя равнина житата
се люшкат вече, сакаш са море.
Пробива вятърът под мен ситата
и класовете иска да сбере.

А аз над тях издигам се високо
и светя нощем, като морски фар.
Със радост гледам вече нашироко
узрелият под мене божи дар.