автор: jantreya

Декември наближава. Вън на прага е.
Усещам дъх, студен и ароматен.
Той с нещо ни подканя да се стягаме
да украсим живота и земята си.
Предколедно да лъснем и надеждите,
че вече ни е писнало от свиване
на пориви, колани и копнежи.
Сега ни трябва повод да сме живи
и повод за предпразнични мечтания,
такива като в детството – спонтанни.
И ледените зимни разстояния
ще се стопят, и близост ще настане.
Сега е време да посеем семето
на новото очакване за светло.
Сега е време да помолим Времето
да спре да се преструва на заето.
Да дава отговор на всяко питане
и да престане просто да изтича.
Към нас да се обърне, към очите ни
и да докаже колко ни обича.