автор: pisana

Писмо-молба до ко-тур-анчо.

Тук имам малко пояснение
за моето огромно вдъхновение.
Героите са уж случайни ,
делата кажи- речи потайни.
А времето разтеглено във времена,
от моята житейска нищета.
Дали било е преценете
и ако щете гръб ми обърнете.
Но истината е такава
и котарака бял да ми прощава.
Че пиша му писмо прощално,
е първо е,- но не случайно.
молба и жалба го наричам,
но , ако лъжа нейде се отричам.
от страстното си настроение
минавам в нелегално обяснение.
Та значи тъй, писанчо бял ни дава
боб, леща, тока скъп ни опрощава,
а също и използваната ни вода,
за да перем и къпем всичките деца.,
Но, аз го моля тъй смирена
и заради националността благословена
Да дава и ароматизатор,
за нуждите на митническия администратор ,
че много му мирише на писанчо
изпуснатия бобен таратанчо.
А също хартия Белана
за да не ходя все посрана.
Като не давате на белите
вий знайте ще се въдят смелите.
И скоро бяла котарангия
ще стане черна гъзеландия.
То ваш та милост все голям го вади
народа да се пази днес забрави.
И как да купи си презерватив
калъпа е един, а кура изменчив.
Вий знайте, аз добре съм се устроила
на вашата стабилна територия.
Боядисвам своите стари дрехи,
че те са ми партийните билети.
За да съм в крак със времето
и да не затрием семето.
Че по земята най сме уважавани,
макари , като мечки разигравани.
Където и да идем с на ща реч
все ще уцелим някакъв гювеч.
Макари да е във нелегалност
езика ни един не е случайност.
Това бе моето вдъхновение
с бюджетно ново настроение.
Да мислиш и да смяташ вярно,
че супата се духа не случайно.