Бавно времето минава
празно и без мечти,
казват само спомена остава,
но очите пълни са със сълзи.
Искам всичко да забравя,
и знам, че много ще боли,
какъв е смисъла да се продължава,
щом в сърцето няма любовни мечти?
Няма кой да стъпва по пътеката зелена
и никой редом с мен не върви,
само болката в сърцето ми остана,
но моля те нека още ме боли.
Очите искрящи от любов – тъжни са сега,
в сърцето голямо вече любовен огън не гори.
Какъв е смисъла да се продължава,
щом взаимната любов се изпари?