автор: apostola

На дюлята ми- колко дюли!...
И сякаш виждам сто луни.
Отдавна вече не е юли
и времето се заслани.

Листата- облаци зелени,
им правят те красив заслон.
Луните, като окачени
светлеят в дворния салон.

И всички те са ми свалени
от тебе, Боже, в моя взор.
От слънце през деня калени,
узрели падат в моя двор.