автор: Rodenavlotos

Стъпката е две напред - една назад.
Простичка е - трудно се играе.
Но и животът не е лесен. Вечен глад
за обич има, а пък стъпките не знаем.

Настъпваме се по мазолите. Болим.
Сърцата ни се пръскат прединфарктно.
Полагаме и върху маските си грим,
а после сваляме на маса картите си

и вярваме, че победили сме Смъртта,
а всъщност - победили сме Живота.
И спрели сме на три и четвърт там,
където спряло е вретеното на Клото.

А този танц е дяволски красив.
И ни се иска много дълго да играем.
И казваме си - мога и наполовина жив.
Но другата ми половина да е в Рая,

преселила се в друго живо тяло –
бедро в бедро и гръд във гръд завинаги.
А нажежената ни вътрешност до бяло
се моли още музика да има

и да отмерва в този ритъм две напред.
Назад не ни е позволено вече.
Тимпанът удря, бандеонът е наред...
Кой казва, че Животът е обречен.