мое лятно момче със очи от море
зрее пак есента
във слънцата на дюлите
пак в смълчания двор
се разголват
липите
а паважът
навлича
шарени дрипи
тихо е
тихо е
тихо е
мое лятно момче
вън ухае на дъжд
и окото на слънцето
прецежда мъглата
драска в душите
на безлюдните
плажове
хладен
есенен вятър
тъжно е
тъжно е
тъжно е
ала знаеш ли
мое светло момче
привечер
някъде в тъмното
още свири
едно лудо
едно лятно щурче
Autumn Leaves