автор: Rodenavlotos

Аз самата - една изтъняла, изгубила листите есен.
Слизам бавно надолу, по пътя към стария пристан.
Заприличала точно на себе си - клонът за бесене
на онези изгубили в пътя си своята истина истини.

Как събличам полека житейските дрехи-илюзии -
на пилона на времето няма опазена девственост.
Някой все ще протегне ръка за да пипне под блузата,
дали тази на показ изложена гръд е естествена.

И не само невинност. Накрая загубвам облозите,
че със мене започва и свършва вселенското благо.
Осъзнавам, заложил е този път Господ на розата,
свила устни-листенца да пие живителна влага.