автор: katbalu

Рибар щастлив от улова си нов
затеглил тежка мрежа над вълните
Запял си стара песен за любов
поглеждайки брега и светлинките...
Запял със мощен мъжки глас
рибарска песенчица за русалки
Мечтаел си за дива, буйна страст,
мечтаел си за веселби в таверни малки...
В една ръка със руля, в друга – с ром,
шишето пресушавал и тогава...
от дълбините чул глас нежен за любов
и мярнал.. ах... русалка да му маха.
Рибарят помнел притчи за това
и знаел, че не бива да се лъже!!!
Но пламнал ромът - кипнал му в кръвта,
той казал си: “С въже ще се привържа!
Ще скоча бързо...Ще я уловя
и няма как в морето да потъна
нали към лодката си ще се прикача
и по въжето горе ще се върна.
А тя го мамела със устни, а в очи-
в очите й блестели изумруди,
косите й танцували с вълни
по кожата й бисерна и лунна...
Протягала му двете си ръце
и пеела му песен за страстта си,
как минала през всички светове
да го прегърне и докаже любовта си...
Не издържал на тази битка той,
дори не го спасило, че се кръсти,
гаврътнал още две три глътки ром
въжето стегнал сръчно с бързи пръсти
и... хвърлил се.. дано я улови
и да я дръпне после със въжето,
протегнал се към златните коси,
почти докосващ тялото и нежно...
Но, не успял,видял да блесва нож,
видял русалката въжето да разсича
последното което той видял
било как тя опашката съблича
и с ловкостта на морски акробат
превзела борда руля завъртяла
пленила вятър в белите платна
и с лодката му нейде отлетяла.....