Ей, абе ние, хората, забравихме ли да се пооглеждаме?!? Даваме ли си сметка в какви разговори си губим времето? Защо изобщо е необходимо да лицемерничим? Защото си въобразяваме, че доставяме някому удоволствие? Като му говорим нелепици и неистини.
А той, другия, дали изобщо ни слуша или го смята за част от етикета? Или се пънем да изглеждаме добре възпитани като ръсим нелепици и безмислени любезности? Какво си мислим, че правим! Ах, колко сме мили и приятни! Ах!...Ония отсреща - също. То са прегръдки, то са целувки (не баш), то са ласкателства! Ужас! И живеем в тази зле режисирана измишльотина, в тази куха, глазирана тъпня...А още по-ужасното е, че това се котира.
Изобщо, на някой минава ли му през ум, колко много объркваме живота си във всичкия този фалш?...
А! Споменах доброто възпитание. Ми то никак не се връзва с лъжата. За сведение. Ама никак дори. Лицемерието, ласкателствата, любезностите...какво са всъщност? Угодничене, сервилност, лукавство...к’во общо има това с доброто възпитание, моля? Но нали...друго си е да се пробваме да се харесаме, да се държим лицеприятно, да бъдем като другите.
Ау, каква рокля (ама пък как смешно ти стои)! И лакът на ноктите с тези изящни рисунки (бездарна цапаница)!...Божичко, колко си отслабнала (но пак си грозна и дебела)! Как е детето в училище (дано още да носи двойки), майка ти оздравя ли (дъртата кобра), новата кола върви ли (няма ли нещо да и се случи най-после)...
Ако си носим по един ибрик в торбичката, поне ще има някаква физическа полза като речем да го ползваме. Пък и благодарност. А благодарността е едно от най-благородните чувства. Обратното на завистта. Как ли ни е балансът благодарност - завист? Това всеки сам може да прецени за себе си. А от там да сметне колко му е човешкото приличие.
Чудим се за какви глупости да си говорим та да поддържаме някакъв разговор. Като този за времето. Някои го смятат за изискано, а то всъщност е наличие на посредственост, на празнота - там по-горе, зад челото.
Истински интересните разговори винаги могат да съществуват, да се развиват, при условие, че не се страхуваме да изразяваме себе си, както и да разкриваме себе си. Но за това се иска смелост. Смелост!
На мен всичкия този парад не ми харесва и не ми пука на кого му харесва!
Всъщност времето навън е...зимно.