автор: apostola

Моя красива и древна страна-
от изток до запад, от север и юг!
Моя, България- тъжна жена,
продадена вече на "знатен" сюртук.
Тъй ли ще гледаш със влажни очи
децата ти как те напускат поред?
Тъй ли ще гледаш през черни лъчи
редът ти как сменят със пълен безред?

Тъй ли ще гледаш как старците мрат
със пенсии малки, без цяр и без ток?
Ти ли не сещаш, че все те дерат
и всички ти пият последния сок?

Още ли вярваш на тоз политик,
когато те менти пред избори пак?
Той и в месото ти прави кертик
и даже отгоре ти слага капак.

Още ли вярваш в препрани дела,
във партии "чисти", във ясния знак?
Виждаш ли радост във град и села?
Не сещаш ли вече и кой ти е враг?

Стягай се вече за новия ден
на следващ Ноември, но с друга зора.
И пременена със новия тен,
режи я до корен таз дива гора!