автор: Radost-ina

Моят ангел рисува слънца с тебешири
по асфалта, напукан от стъпки безпаметни.
После облаци плътни дъжда режисират.
И измиват чертите на всяка измама...

И навлизам в морето със рибя опашка.
Слоят люспи съдбовно от нокти ме пази.
Пълня с обич поредната стъклена чаша
да прелее прага на родените фрази.
Ще намерят ли път или само ще трепнат
като сянка на паяк с проточена мрежа?...
Пропълзява в деня ми загадъчен шепот.
И очите ми росни неволно се свеждат.
Не напомних мечта в сонатините земни.
Не пришпорих вълните с комета от щастие.
Но страхът за света ме разсича със кремък
през нелепия рой от различни опасности.
Но тежи ми до болка свещта незапалена
за живота ни тук, без пътечки обратни...

Моят ангел се буди в окото на залеза.
И се стича
в сълза
след разпятие.

Радостина Драгоева