Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 980
ХуЛитери: 0
Всичко: 980

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСъбуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
раздел: Други ...
автор: mariq-desislava

Негово Величество Животът промъкнал се е в мен,
макар със него никак да не се обичаме,
макар със него да съсичаме дъното на пустотата,
което е обратно на живуркане и много повече
от съществуване.

Когато тихото топуркане на сърцето
преобръща зимните ни кости,
без значение става в колко много тела сме влизали
и в колко от тях сме останали.

Безмилостно се свлича кожата на времето -
може би изобщо никога не го е имало,
а сякаш вчера беше като скитахме из клоните
на детството и лятото ни беше до колене.
С теб ни разделя цяло поколение
и така и не станахме особено близки,
но въпреки това те обичам,
тъй както го може само твоят по-голям брат.


Публикувано от aurora на 12.11.2014 @ 12:58:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 06:33:06 часа

добави твой текст
"Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път" | Вход | 11 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от libra на 12.11.2014 @ 19:25:41
(Профил | Изпрати бележка)
след няколко години ще се загуби тази разлика между поколенията, ако десетина години е разлика изобщо...това че сме се родили от една кръв няма кой знае какво значение, родили сме се с различни души..и като събуеш часовете оставате пътят и ти, всеки е сам там
поздрав :)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 13.11.2014 @ 09:48:25
(Профил | Изпрати бележка)
Умното си е умно, направо ме срази, не мога гък да кажа.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от Hulia на 12.11.2014 @ 19:01:02
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
*Дъното на пустотата* - доста Път е изминала душата - май се задълбочава вътрешното осъзнаване и мъдростта на лирическата ти героиня, Дес!:)))


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 13.11.2014 @ 09:48:53
(Профил | Изпрати бележка)
Де да беше така, Ули.{}

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 13.11.2014 @ 21:40:06
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Докосна ме, накара ме да се замисля и да осъзная за пореден път, че истинското в живота е обичта, милостта, усмивката. Благодаря ти!


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 14.11.2014 @ 10:09:21
(Профил | Изпрати бележка)
Това е пределна награда, какво повече мога да искам, аз благодаря.

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ANG на 13.11.2014 @ 11:17:40
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
много боси по асфалта


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 13.11.2014 @ 16:17:27
(Профил | Изпрати бележка)
С тананикане и достолепни прозодии.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 13.11.2014 @ 11:02:14
(Профил | Изпрати бележка)
Да ти кажа според мен за много хора животът тук и сега е някакъв вид екзистенция. Но радостното е, че за една част то е Живот, наистина с главна буква и с целия библейски и философски смисъл. Благодаря!


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 13.11.2014 @ 16:19:28
(Профил | Изпрати бележка)
Така си е, за съжаление, за мнозинството, но важни са миниатюрните части.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ANG на 14.11.2014 @ 09:53:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
"остава ти само път"

"Път" - каква е твоята първа асоциация

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 14.11.2014 @ 10:08:44
(Профил | Изпрати бележка)
Първото асоциацийче в мозъка ми, щом чуя Път е Любов, вярваш или не.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ANG на 15.11.2014 @ 12:03:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
"Любов на дълъг път по вечерно време"

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 15.11.2014 @ 13:49:37
(Профил | Изпрати бележка)
След заглавието е редно да турнеш и текста.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 13.11.2014 @ 10:32:46
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, ако можех да събуя часовете,
да чуя как топурка ми сърцето,
да се разсмея от душа, да понечтая,
как ще си избера любимо цвете...

Разбира, че стихът е много лично твой, но тези твои невероятни съчетания на думи,
просто развихрят бедната ми фантазия... и ми е едно хубаво-хубаво...

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(...а може някой ден да седна и напиша*Пътеводител за поезията на МД*... :)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 13.11.2014 @ 10:36:45
(Профил | Изпрати бележка)
Еха, ама как го извъртя, как да не те обича човек именно заради фантазията ти, която ако е бедна, то моята е направо мижитуреста, пък и заради последното ти изречение, радваш ме, човече.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от voda на 12.11.2014 @ 18:04:51
(Профил | Изпрати бележка)
Да съсичаш дъното на пустотата е обратното на живуркане и много повече от съществуване.

Дори само тази мисъл придава на текста философско звучене.
Поздрав, Деси!


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 13.11.2014 @ 09:49:38
(Профил | Изпрати бележка)
Значи много ми личи, че ме влекат неудържимо философщините.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от daro на 12.11.2014 @ 15:50:14
(Профил | Изпрати бележка)
нещо ми се изгуби финала, душа

...толкова е съкровено, сестринско, обичливо... та ми се щеше да

не е толкова затулен финиша - не заради мен, а заради брат ти

...а иначе то... от браточката Живот, по-голем нема... и си

го либим, и си го тачим... нищо, че понякога се промъква, друг

път ни поизоставя не за дълго, но как да не му целунем безкрая! :)))

поне един път - ето ни Път - не спирай, не се предавай, ти СИ,

Ти можеш...

(.)



Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 12.11.2014 @ 16:07:21
(Профил | Изпрати бележка)
Това е така, защото го писах от името на брат ми - един вид в трето лице от първо лице.:)))
За мен той си остава загадка - непроницаем, неразговорлив и мрачен, но на него дължа живота си - ако той не се беше разболял тежко на 11 години и мен нямаше да ме има, хич не съм била в проект, това вече съм го разказвала милион пъти.
Просто ми се искаше да поставя тези думи в неговата уста и, разбира се, хич не съм успяла, но толкова си мога.:)))

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от daro на 12.11.2014 @ 16:23:22
(Профил | Изпрати бележка)
може би там някъде се е скрило "успяването" - "За мен той си

остава загадка"... и е трудно да му изразиш световете, да изречеш

думите му... не зная

...но не бих казал, че хич не си успяла - напротив! :)

това какво е?

"Безмилостно се свлича кожата на времето -
може би изобщо никога не го е имало,
а сякаш вчера беше като скитахме из клоните
на детството и лятото ни беше до колене."

(.)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 12.11.2014 @ 17:24:14
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, ама как успяваш винаги да изразиш неизразимото, гледам и се дивя.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ami на 12.11.2014 @ 14:04:42
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Хм...що ли ми топуркат някакви шантави крачета из таванското;)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 12.11.2014 @ 14:18:11
(Профил | Изпрати бележка)
Защото шантавите крачета са ми приоритет - имам си в наличност два чифта, не можеш да познаеш на кого принадлежат.:)))

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ami на 12.11.2014 @ 16:19:24
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
но мога пък да подозирам смело ;))

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 12.11.2014 @ 16:22:49
(Профил | Изпрати бележка)
Е, признавам си - моите и на детето са.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.11.2014 @ 13:58:14
(Профил | Изпрати бележка)
:)...ще те пропусна тоя път, не ми е времето ;)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 12.11.2014 @ 14:12:53
(Профил | Изпрати бележка)
Че как си ме пропуснала, като ей туканка си се фръцнала.:)

]


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от Omaia на 12.11.2014 @ 13:39:44
(Профил | Изпрати бележка)
а сякаш вчера беше като скитахме из клоните
на детството и лятото ни беше до колене
!
Страхотни метафори, Дес!


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от mariq-desislava на 12.11.2014 @ 14:16:56
(Профил | Изпрати бележка)
Ами то си е съвсем истинско, почти няма метафоричност, тъй като моето братче, което е с 11 години по-голямо от мен все пак си е играло с мен, но винаги се усещаше дистанцията на възрастовата разлика. А толкова ми се искаше да сме почти връстници.:( И досега сме си все така далечни.

]