автор: Gargabela

Едно кафе. Мъж недоспал.
Очите. Улицата. Листи
от късна есен. Шепот.
Брой до три.
Обичам те!
Обичам.
Нищо...
Далечно е далечното.
Звънти
такава тишина
сред булеварда,
сред писъка на клаксони,
коли.
Обичам те!
Обичам.
Нищо...
И пак мълча -
проклета.
До откат.
И пак ти бягам
в мислите си
диви-
козички непокорни.
Брой до три.
Обичам те!
Обичам.
Нищо...
Но няма пък.
Не, няма, запомни-
на нищо няма да те дам.
За нищо.
Проклета и ранима.
Брой до три.
Обичам те...
Това е, всъщност, -
всичко.