автор: apostola

Тъмнокълбест облак се задава.
Потъмнява цялото небе.
Господ гръмотевици раздава...
Горе в шепите вода гребе.

Гребва от водата и полива
зажаднялата ни земна пръст.
Сякаш сЪлзите си той излива
върху оголелият ни кръст.

Всички птици до една се скриха
долу под зеления листак.
Със крила главите си покриха.
Даже се подхилкват под мустак.

И над мене- сещам- замириса
цялото небе на колендро.
Господ пък- от него все ме втриса,
продължава своето хоро.

След последния му гръм нататък
се посипа прясна тишина.
След дъждовния спектакъл кратък
се промъкна мокра светлина.